Конгрес по футурология: разговор за бъдещето, 10 юни 2025 в Мечталище
“Конгрес по футурология: разговор за бъдещето” – панелна дискусия през перспективата на историята, културологията, екологията и високите технологии се проведе на 10 юни 2025 г. в Мечталище.
Модератор на панелната дискусия е журналистът от OFFNews Манол Глишев, а участници са историкът, съавтор на „Българските конституции и конституционни проекти” проф. Веселин Методиев от Нов български университет, културологът доц. Георги Лозанов, историкът Емил Джасим, екологът, лесовъд и експерт по опазване на природата д-р Тома Белев и IT-специалистът и професионален геймър Мартин Кадинов.
Някои от акцентите в разговора:
Според Тома Белев до около 30 години, тоест към 2055 г., средната годишна температура в България ще е с два градуса по-висока от сегашната. В Източна България дъждовете ще са по-слаби, реките в страната ни генерално ще са по-маловодни. Ще настъпи и частично опустиняване, тоест растителното изобилие ще намалее. Животът и в частност земеделието ще се адаптират към нови култури, идващи от юг. България физически ще прилича повече на Сирия и по-сухите на райони на Гърция и Мала Азия, каквито са те днес. Същевременно, смята Белев, не климатичните промени, а технологичното развитие ще диктува повечето от новите проблеми и въпроси на човешкия живот.
Според Георги Лозанов технологичното развитие засега води към риск от диктатура. Вече не просто в Азия или в Африка, а дори в Щатите, тоест в самото сърце на западния свят виждаме как алгоритмите на мощните социални мрежи изваждат наяве броя и взаимната свързаност между хора, за които демокрацията не означава нищо и които са склонни към възвеличаване волята на харизматичния, не-емпатичен, силов тип автократ. След камерата и самолета компютърният процесор (към който можем да добавим и развитието на изкуствения интелект… ако това изобщо е интелект) е станал основен катализатор на промените в нашия живот.
Поуките от историята – това е ключовата дума за Веселин Методиев. Той вижда надеждата за близкото бъдеще в постепенното увеличаване броя на добрите хора – хора, които повтарят осъзнаването и помирението, както то се е случило между Франция и (първоначално Западна) Германия след 1945, а още повече след 1949 г.
Мартин Кадинов вижда увеличаването на свободното време и значението на това свободно време за една конкретна индустрия – гейминга. В едно бъдеще, в което недостатъчно от нарастващия брой хора имат специалните знания, нужни за все по-сложния пазар на труда, мнозина ще живеят във фантастичните светове на все по-реалистични видеоигри и виртуална среда. Тук можем да си зададем въпроса: а дали диктатурите от реалния свят ще проникнат в света на видеоигрите? Същевременно пред нас все още стои възможността да станем междупланетен вид, ако стигнем до момента на заселване на хора върху други светове из Слънчевата система.
Емил Джасим смята, че бъдешето вече ни настигна и отдавна живеем в него. Днес можем да разговаряме с близките си дори на другия край на света. Пътуваме по-бързо и по-надалеч от всякога. Само още не сме започнали да си даунлоудваме любимите ястия директно от машините. Същевременно част от прогреса не е такава, каквато си я представяхме: вместо да усвоим небесните и океанските дълбини, ние се задълбочихме в употреба и злоупотреба на информационни технологии, наблюдение, дезинформация и шпионаж. Може би измъкването от този порочен кръг е в самoограничението, в мрежите от хора, способни да правят разлика между виртуално и реално, в самообучението по хигиена и сдържаност в интернет.
Благодарим и на модератора Manol Glishev.
Гледайте запис от събитието на: https://www.youtube.com/watch?v=jvaIjUE-p5w
